Забавление
1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
... Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже”, за да си намери половинка.
След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа” – тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата”. Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви”. „Божичко!” – зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: „Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи”
- Невероятно! – възкликнала жената – Много ми е трудно да устоя!
Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични”.
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание: „Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!
А точно срещу този магазин бил открит” Магазин за жени”. На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория – богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ.
11. Как да спечелим вниманието на системен администратор
Обмислете внимателно как ще заговорите системен администратор...
Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин, независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които да заговорите администратор:
"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е добър!
"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще нарушавате менталното спокойствие на администратора!
"Ще може ли..." - Не може!
"Имам проблем" - Е, и? Имате ли представа колко проблеми има администратора....!? Обикновено, след това следва препращане към друг човек или администратор, който уж трябва да ви помогне...
"Търся...." - Е, и? Администраторът не е търсачка - като търсите някой, ползвайте Google, мамка му!"
"Нямам интернет!" - "Ми, купи си!" или "Е, и?" или "Знам!", като последното обикновено е признак на току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!
"Не мога да си вляза в пощата!" - "Че как очакваш такова огромно нещо като тебе да се побере там?!" или тривиалното "Е, и?"
Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...
Няколко подходящи начина да приковете вниманието на администратор:
Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна жена! Имайте проблем с личната си еротична кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от последната гола фотосесия... Всъщност, този подход невинаги носи резултати... Ако администраторът инсталира Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена, престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файда - йок - внимание няма да спечелите...
"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат, когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на населеното място, някой от тях отговарят и на "господарю", "повелителю на седемте мрежи" или "Манчо"...
"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" - забележете словореда - ако изречението не започва с "3 каси бира", няма да имате успех... Много е важно да подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е необходимо време на администратора за да превключи мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната граница е 3 каси бира...
10.Знаете ли по какво си приличат Linux и индиански вигвам ?
- No Windows.
- No Gates.
- Apache inside
9. Класификация на водката в IT среда:
0.1л - demo
0.25л - trial version
0.5л - personal edition
0.7л - professional edition
1.0л - network edition
1.75л - enterprise
3л - for small business
5л - corporate edition
Бидон - home edition
"За из път" - Service pack
от махмурлук - Recovery tool
8. Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите... ето как щеше да изглежда една обява:
Длъжност: шофьор
Изисквания: професионални навици на управление на леко- и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове, на въоръжение в страните НАТО.
Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Формула-1 - препоръчва се.
Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи международни ралита, но не по-стари от 2 години.
Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на интервюто.
Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване, бордови компютри, ABS, GPS и автомобилини аудио системи на водещи световни производители - задължително.
Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи - плюс.
7.КАК да уплътним ценното време на Системния Администратор
(за улеснение ще наречем Системния Администратор – „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”)
1. Бъдете сигурни че записвате цялата си музика на Сървъра. Няма смисъл да запълвате свободното си място на работния компютър. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да преглежда 10000...+ музикални файлове когато прави Backup на сървъра.
2. Играйте си със всеки един кабел който можете да намерите. Ако не можете да намерите достатъчно, отворете някой капак за да ги намерите. Когато вече приключите и вече нищо не работи, прибере ги и извикайте „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. Отричайте че сте пипали кабелите, и че всичко е работило перфектно до преди 5 минути. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича мистериите. За да има по добър ефект, надничайте през рамото му, и питайте за какво е всеки един кабел.
3. Никога не записвайте съобщенията за грешки. Просто натиснете „ОК” или рестартирайте компютъра. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да познава какво точно е било съобщението за грешка.
4. Когато говорите за компютъра си, използвайте термини като „Нещото”, „Големия кабел (конектор)”, “Онова кръглото” и „Ето тази лампичка”
5. Когато получите файл с разширение .EXE в пощата си, отворете го незабавно. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да е сигурен че антивирусната програма работи безотказно.
6. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” каже че идва веднага, заключете компютъра си и отидете за кафе. Не е проблем за него да познае паролата ви.
7. Когато извикате „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” да ви премести компютъра, бъдете сигурни че ще го оставите заринат със снимки на семейството, вази с цветя, неплатени сметки, клечки от сладолед и пощенски картички. Той няма личен живот и ще му е много интересно да опознае вашият начин на живот.
8. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви изпрати писмо маркирано като „Много Важно” или „Предприемете Важно Действие” изтрийте го веднага. Сигурно той изпробва някакъв нов E-Mail софтуер.
9. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обядва в стаята си, или в стаята за почивка, влезте при него, вземете си няколко от пържените му картофки, разкажете му какъв проблем имате и очаквайте да ви отговори незабавно. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” живее за да служи, и винаги е готов да мисли за компютри, особено за вашият.
10. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” е при апарата за вода, или на вън да подиша чист въздух, намерете го и му задайте някакъв компютърен въпрос. Единствената причина поради която той си е взел почивка е за да намери тези служители които нямат телефон или E-Mail.
11. Изпратете му спешно писмо по Електронната поща, като пишете всичко с ГЛАВНИ БУКВИ. E-Mail сървъра го приема и го отбелязва като Много Спешно Писмо.
12. Когато копирната машина не работи извикайте „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. В машината има електроника, значи трябва да е в неговата област.
13. Когато домашният ви компютър не иска да се включи, или се развали, занесете го на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” следващият ден и го оставете на бюрото му без Име, Телефонен номер и без обяснение на проблема. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” направо обожава добрите загадки.
14. Когато говорите с „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” по телефона и той ви напътства за да промените някоя настройка на компютъра, четете вестник. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” всъщност не иска от вас да направите нещо. Той просто обича да си чува гласа.
15. Когато компанията ви предлага обучение за нововъдена програма за работа, не се записвайте. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще бъде до вас и ще ви държи ръката когато моментът настъпи.
16. Когато принтера не иска да принтира, продължете да натискате бутона Print поне още 20 пъти. Това трябва да помогне.
17. Ако принтера не принтира дори и след 20 натискания на бутона Print, пробвайте да принтирате на всеки един принтер в офиса. Все някой ще успее да изпринтира документа.
18. Не използвайте интернет за помощ. Интернет помоща е за глупаци.
19. Не четете упътванията за устройствата. Те са за идиоти.
20. Ако ходите на компютърни уроци в свободното си време, чувствайте се свободни да демонстрирате уменията си, като Ъпдейт-нете всички ваши Драйвери за устройствата и на колегите ви също. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще ви бъде благодарен когато остане до 2.30 сутринта докато оправи всички от тях.
21. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” оправя компютъра ви в 11.45ч. яжте вашият Хамбургер с кашкавал пред лицето му. Той работи по добре когато залита от глад.
22. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви попита дали сте инсталирал някакъв нов софтуер на компютъра си, ИЗЛЪЖЕТЕ. Не е негова работа какви програми имате на компютъра си.
23. Ако кабела на мишката ви продължава да бута снимката на вашето куче, повдигнете монитора и затиснете кабела с него. Този тъничък кабел е така проектиран че да издържа 10 килограмов монитор, с остри ръбове на основата си.
24. Ако SPACE клавиша на клавиатурата ви не работи, обвинете „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” за това, че не ви е сменил клавиатурата навреме. По дяволите не е ваша вината, там има половин шепа трохи от пица, изрязани нокти и локвичка от засъхнала Кола и Кафе.
25. Когато излезне съобщения което гласи „Сигурни ли сте?”, натиснете YES възможно най-бързо. По дяволите ако бяхте сигурен нямаше да го правите нали?
26. Чувствайте се свободни за казвате изречения от рода на „Не разбирам нищо от този Скапан Компютърен Боклук” „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” не се засяга да чуе нещо от неговата професионална сфера да бъде наричано Скапан Боклук.
27. Не си и помисляйте да принтирате документ от 500 страници на по-малки части. Кой ще се занимава 10 пъти да пуска по 50 страници.
28. Когато пуснете за печат вашият документ от 500 страници, не си правете труда да проверите дали принтера е зареден с хартия. Това е работа на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”.
29. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви се обади 30 минути по късно и ви съобщи че в принтера остават 24 листа хартия, а вие трябва да изпринтирате още 150 страници от вашия 500 листов документ, и след вас има още 9 чакащи заявки за принтиране, питайте го защо не е сложил още хартия.
30. Когато получите 130 MB видео файл изпратете го до всички във фирмата като Писмо по електронната поща, и го маркирате като писмо с Висок Приоритет. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” има достатъчно свободно място и процесорен капацитет на новия Mail сървър за такива важни неща.
31. Когато срещнете „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” в супермаркета в Неделя, задайте му компютърен въпрос. Той работи 24 часа / 7 дни в седмицата и винаги мисли само за компютри, дори когато е в супермаркета и си купува тоалетна хартия и храна за кучето.
32. Ако вашият син е студент и изучава Компютърни Технологии, доведете го в почивните дни в офиса за да си направи проектите на служебния ви компютър. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще бъде там за да ви помогне когато сина ви качи Нелегална версия на Visual Basic 6.0 и Базата данни на сървъра се скапе.
33. Когато занесете на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” вашият личен компютър за да го поправи безплатно в офиса, кажете му че трябва да го оправи спешно, за да може довечера да играете на на Ever Quest (компютърна Онлайн Игра) и едновременно с това да сте в така важния за вас Фейсбук. Той ще се заеме веднага с него, защото всички знаят че той не се занимава с нищо друго по цял ден, освен да сърфира в интернет.
34. Никога не благодари на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. Той обича да оправя ВСИЧКО и да получава заплата за това.
6. Дневник на българската нинджа...
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме…
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника “болгарнинджа”, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.
Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански… два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.
Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.
Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.
Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.
Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.
Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.
Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.
Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.
Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.
Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.
Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.
Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.
Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.
Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.
Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.
Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.
Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.
Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи…
Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.
Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.
Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три ча