Категории

Количка

Количката е празна.

Забавление :)

  12. Магазин за мъже

 

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с правилата на работа на магазина със следното съдържание:
1. Вие можете да посетите този магазин САМО ВЕДНЪЖ.
2. В магазина има 6 етажа, като качеството на мъжете се повишава с увеличаването на броя на етажите.
3. Можете да си избирате мъж, от който и да е етаж и да се качвате на по-горен етаж.
4. Не се разрешава връщането на по-долен етаж.
... Една жена решила да посети същият този „Магазин за мъже”, за да си намери половинка.
След като прочела на входа на първия етаж табелата: „Мъже, които имат работа” – тя веднага се качила на втория етаж. Табелата на втория етаж гласяла: „Мъже, които имат работа и обичат децата”. Жената отишла на третия. Там имало надпис: „Мъже с работа, обичащи деца и необикновенно красиви”. „Божичко!” – зарадвала се жената, но все пак се качила на четвъртия етаж. Там висляла табела: „Мъже с работа, които обичат деца, ослепително красиви и помагащи вкъщи”
- Невероятно! – възкликнала жената – Много ми е трудно да устоя!
Но, произнасяйки това, тя все пак се качила на петия етаж. Надписът там бил: „Мъже, имащи работа, обичащи децата, с ослепителна красота, помагащи вкъщи и много романтични”.
На жената много и се приискало да остане на този етаж и да си избере половинка, но все пак, се преборила с чувствата си си и се качила на последния етаж. И на този етаж прочела надпис със следното съдържание: „Вие сте посетителка № 31 456 012, тук няма мъже, този етаж съществува само за да докаже за пореден път, че е невъзможно да се угоди на една жена. Благодарим ви, че посетихте нашия магазин!
А точно срещу този магазин бил открит” Магазин за жени”. На първия етаж се предлагали жени, които обичат да правят секс. На втория – богати жени, обичащи да правят секс. А от третия до шестия етаж ДОСЕГА НИКОЙ НИКОГА НЕ СЕ Е КАЧВАЛ.
 
 
 

  11. Как да спечелим вниманието на системен администратор

 

Обмислете внимателно как ще заговорите системен администратор...

Ако не успеете да приковете вниманието му още с влизането си, нещата няма да се развият по благоприятен за вас начин, независимо от действията ви. Няколко неподходящи фрази, с които да заговорите администратор:

 

"Добър ден!" - Не! Денят на администратора никога не е добър!

"Извинявайте" - Не сте извинен(а), как така ще нарушавате менталното спокойствие на администратора!

"Ще може ли..." - Не може!

"Имам проблем" - Е, и? Имате ли представа колко проблеми има администратора....!? Обикновено, след това следва препращане към друг човек или администратор, който уж трябва да ви помогне...

"Търся...." - Е, и? Администраторът не е търсачка - като търсите някой, ползвайте Google, мамка му!"

"Нямам интернет!" - "Ми, купи си!" или "Е, и?" или "Знам!", като последното обикновено е признак на току-що случила се голяма беда във вашата мрежа!

"Не мога да си вляза в пощата!" - "Че как очакваш такова огромно нещо като тебе да се побере там?!" или тривиалното "Е, и?"

Всеки друг начин, различен от споменатите по-долу...

Няколко подходящи начина да приковете вниманието на администратор:

Бъдете полугола, руса, надарена, дългокрака и безсрамна жена! Имайте проблем с личната си еротична кореспонденция... Перфектна ситуация е, ако проблемът ви е, че не можете да си изтеглите писмото със снимките от последната гола фотосесия... Всъщност, този подход невинаги носи резултати... Ако администраторът инсталира Samba, Squid, Trak, Pliak, Shtrak или Tintiriminitiri Open Source edition (примерно де...), ако ще и да сте напълно гола, ослепяващо руса, безобразно надарена, престъпно дългокрака и наивно безсрамна жена, файда - йок - внимание няма да спечелите...

"Господи" - голяма част от администраторите се обръщат, когато ги повикате с "Господи"... Според диалекта на населеното място, някой от тях отговарят и на "господарю", "повелителю на седемте мрежи" или "Манчо"...

"3 каси бира имаш от мен, ако ми оправиш пощата" - забележете словореда - ако изречението не започва с "3 каси бира", няма да имате успех... Много е важно да подчертаете интонационно "3 каси бира", тъй като е необходимо време на администратора за да превключи мислите си от черната конзола към златиста бира. Не, не опитвайте с 1, 2, 3, 4 бири, 1 или 2 каси. Долната  граница е 3 каси бира...

 

 

  10.Знаете ли по какво си приличат Linux и индиански вигвам ?

 

- No Windows.
- No Gates.
- Apache inside

 

 

     9. Класификация на водката в IT среда:

 

0.1л - demo
0.25л - trial version
0.5л - personal edition
0.7л - professional edition
1.0л - network edition
1.75л - enterprise
3л - for small business
5л - corporate edition
Бидон - home edition
"За из път" - Service pack
от махмурлук - Recovery tool

 

 

                             8.  Ако шофьорите ги наемаха на работа както програмистите... ето как щеше да изглежда една обява:

   

 Длъжност: шофьор
Изисквания: професионални навици на управление на леко- и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метрото, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове, на въоръжение в страните НАТО.
 Навици за ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Формула-1 - препоръчва се.
 Кандидатите трябва да притежават сертификати от BMW, General Motors и Bosch, а също и дипломи за участие в големи международни ралита, но не по-стари от 2 години.
 Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на интервюто.
 Знания и опит в ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалване, бордови компютри, ABS, GPS и автомобилини аудио системи на водещи световни производители - задължително.
 Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи - плюс.

 

 

 

7.КАК да уплътним ценното време на Системния Администратор

(за улеснение ще наречем Системния Администратор – „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”)

 

1. Бъдете сигурни че записвате цялата си музика на Сървъра. Няма смисъл да запълвате свободното си място на работния компютър. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да преглежда 10000...+ музикални файлове когато прави Backup на сървъра.

2. Играйте си със всеки един кабел който можете да намерите. Ако не можете да намерите достатъчно, отворете някой капак за да ги намерите. Когато вече приключите и вече нищо не работи, прибере ги и извикайте „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. Отричайте че сте пипали кабелите, и че всичко е работило перфектно до преди 5 минути. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича мистериите. За да има по добър ефект, надничайте през рамото му, и питайте за какво е всеки един кабел.

3. Никога не записвайте съобщенията за грешки. Просто натиснете „ОК” или рестартирайте компютъра. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да познава какво точно е било съобщението за грешка.

4. Когато говорите за компютъра си, използвайте термини като „Нещото”, „Големия кабел (конектор)”, “Онова кръглото” и „Ето тази лампичка”

5. Когато получите файл с разширение .EXE в пощата си, отворете го незабавно. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обича да е сигурен че антивирусната програма работи безотказно.

6. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” каже че идва веднага, заключете компютъра си и отидете за кафе. Не е проблем за него да познае паролата ви.

7. Когато извикате „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” да ви премести компютъра, бъдете сигурни че ще го оставите заринат със снимки на семейството, вази с цветя, неплатени сметки, клечки от сладолед и пощенски картички. Той няма личен живот и ще му е много интересно да опознае вашият начин на живот.

8. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви изпрати писмо маркирано като „Много Важно” или „Предприемете Важно Действие” изтрийте го веднага. Сигурно той изпробва някакъв нов E-Mail софтуер.

9. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” обядва в стаята си, или в стаята за почивка, влезте при него, вземете си няколко от пържените му картофки, разкажете му какъв проблем имате и очаквайте да ви отговори незабавно. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” живее за да служи, и винаги е готов да мисли за компютри, особено за вашият.

10. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” е при апарата за вода, или на вън да подиша чист въздух, намерете го и му задайте някакъв компютърен въпрос. Единствената причина поради която той си е взел почивка е за да намери тези служители които нямат телефон или E-Mail.

11. Изпратете му спешно писмо по Електронната поща, като пишете всичко с ГЛАВНИ БУКВИ. E-Mail сървъра го приема и го отбелязва като Много Спешно Писмо.

12. Когато копирната машина не работи извикайте „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. В машината има електроника, значи трябва да е в неговата област.

13. Когато домашният ви компютър не иска да се включи, или се развали, занесете го на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” следващият ден и го оставете на бюрото му без Име, Телефонен номер и без обяснение на проблема. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” направо обожава добрите загадки.

14. Когато говорите с „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” по телефона и той ви напътства за да промените някоя настройка на компютъра, четете вестник. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” всъщност не иска от вас да направите нещо. Той просто обича да си чува гласа.

15. Когато компанията ви предлага обучение за нововъдена програма за работа, не се записвайте. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще бъде до вас и ще ви държи ръката когато моментът настъпи.

16. Когато принтера не иска да принтира, продължете да натискате бутона Print поне още 20 пъти. Това трябва да помогне.

17. Ако принтера не принтира дори и след 20 натискания на бутона Print, пробвайте да принтирате на всеки един принтер в офиса. Все някой ще успее да изпринтира документа.

18. Не използвайте интернет за помощ. Интернет помоща е за глупаци.

19. Не четете упътванията за устройствата. Те са за идиоти.

20. Ако ходите на компютърни уроци в свободното си време, чувствайте се свободни да демонстрирате уменията си, като Ъпдейт-нете всички ваши Драйвери за устройствата и на колегите ви също. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще ви бъде благодарен когато остане до 2.30 сутринта докато оправи всички от тях.

21. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” оправя компютъра ви в 11.45ч. яжте вашият Хамбургер с кашкавал пред лицето му. Той работи по добре когато залита от глад.

22. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви попита дали сте инсталирал някакъв нов софтуер на компютъра си, ИЗЛЪЖЕТЕ. Не е негова работа какви програми имате на компютъра си.

23. Ако кабела на мишката ви продължава да бута снимката на вашето куче, повдигнете монитора и затиснете кабела с него. Този тъничък кабел е така проектиран че да издържа 10 килограмов монитор, с остри ръбове на основата си.

24. Ако SPACE клавиша на клавиатурата ви не работи, обвинете „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” за това, че не ви е сменил клавиатурата навреме. По дяволите не е ваша вината, там има половин шепа трохи от пица, изрязани нокти и локвичка от засъхнала Кола и Кафе.

25. Когато излезне съобщения което гласи „Сигурни ли сте?”, натиснете YES възможно най-бързо. По дяволите ако бяхте сигурен нямаше да го правите нали?

26. Чувствайте се свободни за казвате изречения от рода на „Не разбирам нищо от този Скапан Компютърен Боклук” „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” не се засяга да чуе нещо от неговата професионална сфера да бъде наричано Скапан Боклук.

27. Не си и помисляйте да принтирате документ от 500 страници на по-малки части. Кой ще се занимава 10 пъти да пуска по 50 страници.

28. Когато пуснете за печат вашият документ от 500 страници, не си правете труда да проверите дали принтера е зареден с хартия. Това е работа на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”.

29. Когато „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ви се обади 30 минути по късно и ви съобщи че в принтера остават 24 листа хартия, а вие трябва да изпринтирате още 150 страници от вашия 500 листов документ, и след вас има още 9 чакащи заявки за принтиране, питайте го защо не е сложил още хартия.

30. Когато получите 130 MB видео файл изпратете го до всички във фирмата като Писмо по електронната поща, и го маркирате като писмо с Висок Приоритет. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” има достатъчно свободно място и процесорен капацитет на новия Mail сървър за такива важни неща.

31. Когато срещнете „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” в супермаркета в Неделя, задайте му компютърен въпрос. Той работи 24 часа / 7 дни в седмицата и винаги мисли само за компютри, дори когато е в супермаркета и си купува тоалетна хартия и храна за кучето.

32. Ако вашият син е студент и изучава Компютърни Технологии, доведете го в почивните дни в офиса за да си направи проектите на служебния ви компютър. „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” ще бъде там за да ви помогне когато сина ви качи Нелегална версия на Visual Basic 6.0 и Базата данни на сървъра се скапе.

33. Когато занесете на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ” вашият личен компютър за да го поправи безплатно в офиса, кажете му че трябва да го оправи спешно, за да може довечера да играете на на Ever Quest (компютърна Онлайн Игра) и едновременно с това да сте в така важния за вас Фейсбук. Той ще се заеме веднага с него, защото всички знаят че той не се занимава с нищо друго по цял ден, освен да сърфира в интернет.

34. Никога не благодари на „МОМЧЕТО С КОМПЮТРИТЕ”. Той обича да оправя ВСИЧКО и да получава заплата за това.

 

 

 

 6. Дневник на българската нинджа...

 

 

 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни, че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме…

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника “болгарнинджа”, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачахме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, може да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жмичка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански… два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорити тренировки с плюнка може да се убие и слон.

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни. После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме тренирани и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи…

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания. Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината…

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни е интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, който се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

Ден 66. Най-сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително. От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката. След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис “Златната ръка”. След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най-сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр. Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск. След него заминаваме на мироопазваща мисия. В Пелменистан.”

 

 

 5. Ако програмистите строяха къщи...

 

1.03.
Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03.
На възложителя не му се харесва израза, "когато стане, тогава". Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03.
Обсъждахме сроковете. Изпихаме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03.
Петров отиде да върне бутилките.

8.03.
Празнуваме 8 март. В фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04.
Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати "Строежът се изпълнява от компания "Allstroy" (www.allstroy.bg )". С чувство на изпълнен дълг играем "Quake".

20.04.
Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04.
Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04.
Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05.
Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо: Забравили сме за основите. В проекта са описани, документацията е четат само идиоти.

11.05.
Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07.
Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07.
Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08.
На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза, че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08.
Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08.
Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, е ще работи стига да не вали дъжд.

1.09.
Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09.
Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10.
Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание,че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10.
Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за Кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му каза идеята за изменените прозорци. Възложителят естесвено я хареса. Мамка му.

4.10.
Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни , че няма нужда - в стандартните панели има недокументирана функция.

5.10.
Петров призна, със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10.
Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демострираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10.
Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отдохме да играем Quаkе.

17.10.
Петров се върна от запоя. Работим.

7.11.
Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11.
Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11.
Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескалатор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността..

25.11.
Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12.
Празднуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника

14.01.
Нище не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02.
Най после сме готови със 12 етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02.
Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02.
Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е 5 метра по-широк и 4 метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става за никой вариант. Асансьорната шахта също.

5.02.
Лепихме закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг

7.02.
Заваля сняг...

10.02. Направихме покрива от шперплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, че възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от шперплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и не сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно - ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по-точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад.
Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е - късно е да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация.

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма, затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по-лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва, че е по-добре да не рискуваме. Петров го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 часа в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера? В крайна сметка не е толкова страшно. Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои от апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? Но главното е да покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да - и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това да си е ебало майката!

 

 4. Управлението на гнева наистина работи!

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Ето сега се чувствам добре. Управлението на гнева наистина работи!!!

 

 3. Седмица на системния администратор

Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30.

Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

 

 2. Къде е Сиса ?

Проблемата е следната. Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.
1. Някой да е крал скоро Mercedes ? "А" класа? Трябва ми електрониката
2. Кога ще оправят пътищата?
3. Къде е Сиса?

Разяснявам.
Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство...
Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.
Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной .

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изгасяне клекне ниско се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка "Бързи и яростни")

Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.
Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той е предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютъра засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABSa все едно колата се занася и е неуправляема...И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPSa авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчика е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше стана като нишка. Спирайки се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич.

Та по третия въпрос.
Някой да е виждал Сиса?
Трябва ми седалката обратно

 

 1. Лапландците си признават,че малко е студено...

+10*C(градуса) - Жителите на панелни жилища в Хелзинки си пускат парното
+5*С - Лапландците съдят цветя и се препичат на слънце
+2*С - Италянските коли не палят
0*С - Чистата вода замръзва
-1*С - Дъхът става видим.Лапландците ядат сладолед и пият студена бира
-10*С - Време е да се планува почивка в Африка.Лапландците отиват да плуват
-12*С - Твърде студено е , за да вали сняг
-15*С - Американските коли не могат да запалят
-20*С - Можеш да чуеш дъха
-22*С - Френските коли на палят вече
-23*С - Политиците започват да съжаляват бездомниците
-24*С - Немските коли не могат да запалят
-26*С - От дъха могат да се нарежат блокчета за строежа на едно иглу
-29*С - Котката иска да се пъхне в пижамата ти
-30*С - Нито една истинска кола не пали вече.Лапландецът ругае звучно,рита гумите и пали ладата
-31*С - Твърде студено за целувки,устните замръзват една за друга.Лапландският отбор по футбол започва тренировки за пролетния сезон.
-39*С - Живакът замръзва.Твърде студено е за да мислиш.Лапландците закопчават най-горното копче на ризата си.
-40*С - Колата също иска в леглото.Лапландците си обличат пуловер
-44*С - Финландецът си мисли евентуално да затвори прозореца на офиса.
-50*С - Моржовете напускат Гренландия.Лапландците затварят прозорците на тоалетната.
-70*С - Белите мечки напускат Северния полюс.Университетът на Рованиеми (Лапландия) организира ски излет
-75*С - Дядо Коледа напуска полярния кръг.Лапландците нахлупват шапки над ушите си
-120*С - Алкохолът замръзва.Следствие - Лапландецът е много вкиснат
-268*С - Хелият става течен
-270*С - Адът замръзва
-273*С - Абсолютната нула.Брауновото движение на частиците спира.Лапландците си признават,че малко е студено и искат още една ракия на клечка